ТЪРЖЕСТВЕН ПОКЛОН ПРЕД ГЕРОИТЕ НА КАВАРНЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

photo_2022-07-23_18-13-08.jpg

23 юли е Ден за почит и признателност в Община Каварна. Именно на този ден преди цели 145 години избухва Каварненското въстание, за да бъде потопено в кръв и героизъм и да се превърне в събитие, което променя историята на града по пътя към свободата.
За да почете знаменателната годишнина ръководството на Община Каварна организира мащабни тържества, на които бяха поканени много гости. Събитието почетоха депутатите от Добрички регион Мая Димитрова, Йорданка Костадинова, Галина Събева и д-р Хасан Адемов ДПС, Д-р Ивайло Христов ИТН, кметът на община Добричка Соня Георгиева, Ради Найденов посланик на България в Швейцария, Д-р Николай Дойнов – председател на Съюза на народните читалища, капитан, I - ви ранг Атанас Змийчаров заместник началник на щаба на военнорските сили, директорът на Регионален исторически музей в Добрич Добри Добрев. Поздравителен адрес беше изпратен от президента на Република България Румен Радев.
Стотици жители и гости на града се стекоха на площад „Защитата на Каварна“, за да станат съпричастни на празника на мъжеството и героизма и да почетат паметта на загиналите. Заупокойна молитва в памет на жертвите по време на героичната защита на града от развилнелите се башибозуци отслужиха архимандрит Методий и ставрофорен свещеноиконом Василий.
В знак на признателност, с тържествен караул бяха поднесени венци и цветя.
Кметът на Община Каварна г-жа Елена Балтаджиева отправи послание към всички присъстващи, в което разказа за историческите събития, увенчали града с вечна слава:
„Уважаеми гости, Драги съграждани,
За мен е чест да ви приветствам с историческото събитие, свързано с историята на нашия град – 145 години от Каварненското въстание.
Времето не ни отдалечава от ония мрачни години, надвиснали над нашия народ, чийто копнеж за свобода днес е ярко измерение на възвишеност на Духа.
Дълъг е пътят от робството към Свободата, но той е извървян с чест и достойнство.
„Който не познава миналото си – казва народът – е като дърво без корен.“
Нашият корен е тук – завещан ни да доказваме с делата си всеки ден, че можем да милеем за земята си, да обичаме, да бъдем извор на живителната сила, с която малкият ни градец да успява да отстоява силата на духа, вярата в идеите за свобода и независимост.
Каварненското въстание от 1877 година, в периода 25 юни – 24 юли, е въстание на каварненци и околните села в самозащита на настъпващия към града башибозук, местни турци и черкезка конница.
Месец, в който срещу тежката участ се изправят защитниците на Каварна от различни етноси. Барикадираната от 25 юни Каварна е нападната от 3 – хилядна орда в началото на юли. Водачът на каварналии е първенецът на града Андрей Василев – Амира.
До него се нареждат имената на Петър абаджията от Търново, Жечко Крачитала и П.Х. Тодоров и двамата от Котел, местните Никола Терзи, Димитър Папазоглу и др.
За кратко време Амира успява да вдъхне чувство на решителност и увлича след себе си за решителна отбрана и земеделци, и граждани, и селяни, почти всички етноси и националности от Каварна и околните опожарени села, включително татари и турци.
След 14 дни турците преодоляват отбраната и се отдават на плячка, клане, изнасилвания, накрая подпалват града.
Опожарени са двете църкви, училището в Каварна и няколко стотин къщи в града и района.
Писателят от Каварна, Киряк Цонев - пише: „ По своите мащаби трагедията в Каварна засенчва дори величавата гибел на Батак.
Избити са повече от 300 души, осакатени са за цял живот над 800 души, отведени са във вечен плен в черкезки хареми повече от 300 жени и девойки, от 280 къщи, са изгорели из основи 150, а останалите - предимно в мюсюлманската махала, са засегнати от пожарите.“
Благодарение на арменеца Еранос Ераносян –началник на военния телеграф в Балчик, Каварна е спасена от унищожение, а жителите и от гибел. Той изпраща без разрешение на султанската власт телеграма до всички дипломатически представителства в Цариград. Тя стига до Високата порта и принуждава турското правителство да изпрати два военни кораба в Каварна за защита на населението. С тях пристига и избавителят Ераносян, който по-късно е убит от черкезки куршум.
След освобождението на Каварна, Андрей Василев – Амира оглавява доброволческа конна чета от 80 добруджанци, които действат в тила на турската войска. Те взривяват железопътната линия Варна – Шумен. Конният отряд пленява керван от 75 коли, охранявани от башибозуци.
Водачът на каварненското въстание Андрей Василев – Амира доживява 103-годишна възраст и почива на 12 април 1934 година.
Каварна е освободена от турското иго на 4 февруари 1878 година от 15-ти казашки полк на Първа конна дивизия, с командир
генерал – майор Николай Янов.
Героите на Каварна са осъзнали нуждите на времето и са накарали народът да съзрее за подвиг и саможертва, посвещавайки живота си на общата идея за независимост.
Историята помни великите дела. Пази ги като символ на храброст, борбеност, родолюбие, за самата свобода, за която са се жертвали.
Днес ние, техните потомци, се прекланяме пред непримиримия им дух, пред храбростта, с която са отстоявали за нас свободата. Горди сме, че на централния площад „Защитата на Каварна“ се издига паметника на Андрей Василев – Амира – дело на скулптура Георги Чапкънов, че в района на спортната зона се намира паметникът на Еранос Ераносян – дарение от арменската общност.
А на един от входовете на града е ситуиран внушителният паметник на въстаниците, на който пише :
„ Каварна се вдигна в защита мъжествена, в кърви потъна, из пепелища израстна!“
„ Защитата на Каварна – подвиг и мъжество“ е военно – историческата възстановка на каварненското въстание, на която ще бъдем свидетели пред храм „Свето Успение Богородично“ .
Драматичните събития ще бъдат пресъздадени от „46-ти пехотен Добрички полк“ към Национално дружество „Традиция“,със съдействието на община Каварна.
100 възстановчици със собствени оръжия и ушити по автентични образци униформи и дрехи от далечната епоха ще допринесат за историческия реализъм от онова бурно и тревожно време.
Уважаеми гости , Драги съграждани,
Днес, ние – потомците на героичните каварненци , ще помним И ще предаваме спомена на нашите деца и внуци - за да има диря в историята! И - за да предаваме онзи дух на родолюбие, с който сме закърмени!
Дано този докоснат от бога Каварненски край, в който живеем, никога повече не преживява подобни драматични събития!
Дано трагедиите и жертвите завинаги останат само олтар, пред който се прекланяме! Дано бъдещето на Каварна и цяла Добруджа бъде светло, а животът на Каварненци – изпълнен с мир, здраве и благополучие!
И нека не забравяме, че В битката за свобода побеждават само силните духом!!!“
… След тържествените ритуали жителите и гостите на града се отправиха пред църквата „Свето Успение Богородично“, където от 19:00 часа започна впечатляващата възстановка „Защитата на Каварна“, организирана от община Каварна, със съдействието на Регионален клуб „ 46-ти пехотен Добрички полк“ към Национално дружество „Традиция“.